На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето,
Което със дискретност всеотдайна
опазваше опасната ни тайна.
Там някъде, край рестораната скучен
паркирах мотопеда незаключен.
(Chorus)
Поморие е нашта клетва,
почти изречена на глас.
Едва на двайсет километра
отдалечена от Бургас.
И тръгвахме по улички домашни,
под слънчев смях и под смокини прашни,
вървяхме млади, влюбени, транзитни
край дворчета съвсем любопитни.
Под нас любовна тръпнеше скалата -
целувка на морето и земята.
И чувах на сърцето си синкопа -
аз Пейо бях, а аз пък Калиопа.
(Chorus)
Дали не сбърках, или ти не сбърка -
но все по теб умът ми още хвърка.
Ти спиш сега, привършила прането,
на двайсет километра от градчето.
С нокът спомен паметта ми драсва,
отдавна мотопедът ми ръждясва
И трябва да запалим с теб колата,
за да отидем двама при скалата.
On the twin kilometer from Burgas
brighter in the same way
one of you
Pomorie se kazvashe graddeto,
Koeto ss discretely all
Neither mystery is late.
There nyakde, the edge of the restaurant is boring
motorcycle scooter park is not included.
(Chorus)
Pomorie is our nest
almost uttered in voice.
Barely two kilometer wide
distant from Burgas.
And the homemade triggers,
under the slumber and under the tuxedos,
vrvyahme mladi, love, transit
the edge of the wimp
Under us love trillat skalat -
virgin woman on moreto and zemty.
And chuvah on syrcep syrcopa -
AZ Peyo Bach, and AZ Azi Kaliopa.
(Chorus)
They did not give us a certificate, or they didn’t make a certificate -
but all by you umt mi hvrka.
Ty spisha sega, praneto praneto,
on dvuyset kilometer from gradcheto.
Nokom spomen pametta mi drava,
old scooter
And let the rag burn with Kolat teb,
for yes let's leave dvama with skalata.