Земята на дедите ни,
земята на дедите ни,
земята на дедите ни,е там,
И нощите и дните ни,
децата и жените ни,
смехът ни и сълзите ни са там.
На кръста на мечтите ни,
разпъваха, душите ни,
но там и моят корен е посят.
И въздуха и птиците,
водата и тревиците,
и всеки камък там ми е познат...
Припев:
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома.
След сто хилядолетия,
през хиляди съзвездия,
ще соча към земята със ръка.
Където сме обичали,
където сме наричали,
пътеките със свойте имена.
Земята на дедите ни,
цветята и жените ни,
децата и мечтите до една.
И тя не е обречена,
защото е изсечена,
на картата на нашите сърца...
Припев: (2)
И само там един прозорец свети,
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат хиляди планети,
но ти се връщаш вечно у дома.
The land of our ancestors,
the land of our ancestors,
the land of our ancestors is there,
And our nights and our days,
our children and wives,
our laughter and tears are there.
At the cross of our dreams,
crucified our souls,
but there also my root is sown.
And the air and the birds,
water and grass,
and every stone there is familiar to me ...
Chorus:
And only there a window is lit,
in all the cosmic darkness,
now they call thousands of planets,
but you return home forever.
After a hundred millennia,
through thousands of constellations,
I will point to the ground with my hand.
Where we loved,
where we called
the paths with their names.
The land of our ancestors,
our flowers and wives,
children and dreams to one.
And she is not doomed,
because it is cut down,
on the map of our hearts ...
Chorus: (2)
And only there a window is lit,
in all the cosmic darkness,
now they call thousands of planets,
but you return home forever.