Не искам да те помня с лошо,
не помня и едно добро.
"Обичам те" не чух изобщо,
дори и между другото.
Но влюбя ли се мяра нямам -
напълно беззащитна ставам.
И ти, като стъкло ме счупи,
мен във един момент...
Припев:
Стъкло съм и режа чак до кръв,
стъкло съм и ще усетиш пръв!
Разбият ли ме - боли ги от мене повече!
С кого съм не питай ти сега!
С кого съм е моя работа!
Недей, не звъни - не вдигам на миналото ми!
Назад да гледам - няма смисъл,
защото очите са отпред!
Не си ми вече всяка мисъл,
щастлива съм и без теб!
Дори на грешки податлива,
дори като стъкло чуплива -
парчетата с ръце си ги събрах -
ти не си сред тях!
I don't want to remember you bad,
I don't remember one good thing either.
"I love you" I didn't hear at all,
even by the way.
But do I fall in love with the measure -
I am completely defenseless.
And you, like glass, broke me,
at one point ...
Chorus:
I'm glass and cut all the way to the blood,
I'm glass and you will feel first!
Do they break me - it hurts me more!
Who am I not to ask you now!
Who am I with?
Don't ring, I don't pick up on my past!
Back to watch - it doesn't make sense
because the eyes are in the front!
You are no longer my thought,
I'm happy without you too!
Even bugs are malleable,
even as glass is brittle -
I collected the pieces with my hands -
you are not among them!