Аз съм, вдигни ми да се чуем, 
аз съм, не ми затваряй пак. 
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак! 
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак, 
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Преди тебе, незнаех, че умея, 
за някой да живея - не за себе си. 
Лягах, с тая будех се, 
с оная - днес без теб съм същия. 
Аз съм ад, аз съм гад с другите жени, 
и вина затова имаш ти. 
Аз съм, вдигни ми да се чуем, 
аз съм, не ми затваряй пак. 
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак! 
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак, 
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Твойто име остана като рана, 
в сърцето издълбана да напомня как. 
Първо с тебе и последно с тебе, 
знаех аз защо съм жив. 
Аз съм, вдигни ми да се чуем, 
аз съм, не ми затваряй пак. 
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак! 
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак, 
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!                        
                      
                      
					  						  Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
До тебя я не знал, что могу,
жить для кого-то - не для себя.
Я лег спать, я с ней проснулся,
с одним - сегодня я такой же без тебя.
Я ад, я сволочь с другими женщинами,
и это твоя вина.
Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Твое имя осталось раной,
в сердце вырезано, чтобы напомнить как.
Первый с тобой и последний с тобой,
Я знал, почему я жив.
Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!