Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Преди тебе, незнаех, че умея,
за някой да живея - не за себе си.
Лягах, с тая будех се,
с оная - днес без теб съм същия.
Аз съм ад, аз съм гад с другите жени,
и вина затова имаш ти.
Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Твойто име остана като рана,
в сърцето издълбана да напомня как.
Първо с тебе и последно с тебе,
знаех аз защо съм жив.
Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
До тебя я не знал, что могу,
жить для кого-то - не для себя.
Я лег спать, я с ней проснулся,
с одним - сегодня я такой же без тебя.
Я ад, я сволочь с другими женщинами,
и это твоя вина.
Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Твое имя осталось раной,
в сердце вырезано, чтобы напомнить как.
Первый с тобой и последний с тобой,
Я знал, почему я жив.
Я забери меня, чтобы меня услышали,
это я, не заткни меня снова.
Я дурак, который тебя любит - ужасно!
Я неудачник, ожидающий возвращения,
Я дурак, который тебя любит - ужасно!