Мислите ми знам прозират, като роклята по мене.
Забраних им, но не спират, да ме връщат все към тебе.
Не помага и гримът ми, моите чувства да скрия.
Ти разбираш, и без думи...
Ти на пръсти ме познаваш, след онази лудост наша.
Ти навярно осъзнаваш, как от себе си се сплаша.
Но отново нарушавам, всяка моя забрана.
Полудявам да те нямам, тази нощ ще остана с теб !
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
Късно ни е да играем, положителни герои.
Не е за последно знаем, всичко пак ще се повтори.
В погледът ти пак усещам, стар пожар, не загаснал.
Може много да е грешно, но в сърцето ти аз съм, знам.
И като буря, след дълго затишие,
пак ще забравя, за всяко приличие.
И пак ще вляза, в твоята кожа, като зараза...
I know my thoughts, like the dress on me.
I have forbidden them, but they do not stop, they will bring me back to you.
It does not help my makeup, my feelings to hide.
You understand, and without words ...
You on my fingers know me, after our madness.
You probably realize how I'm intimidated.
But I again break my every ban.
I hate to have you, I will stay with you tonight!
And like a storm, after a long lull,
I will forget again, for every decency.
And I will go in again, in your skin, as it contaminates ...
We're late to play, positive heroes.
Not for the last time, everything will be repeated.
You still feel in your gaze, an old fire, not extinguished.
It may be very wrong, but in your heart I am, I know.
And like a storm, after a long lull,
I will forget again, for every decency.
And I will go in again, in your skin, as it contaminates ...