Тази нощ е празник,
вместо теб с мен празнува
мястото ти празно.
Сядам срещу него,
твоита чаша му поднасям
с часове го гледам.
Дрехите ти върху стола
ги подреждам пак.
Твоят мирис още е върху тях.
И само теб сега те няма
и все едно, че нищо нямам
в този дом, до вчера бе с любов!
Един човек, а всъщност всичко
отиде си и е излишно
Сърцето ми към живота безразлично.
Казват, че е празник - може би,
но не за мене ... Вътре в мен е празво...
Тръгвам без посока,
да избягам, да забравя
режещата болка.
Всички улици и хора
празнично блестят.
Жив и цветен е за тях света
И само теб сега те няма
и все едно, че нищо нямам
в този дом, до вчера бе с любов!
Един човек, а всъщност всичко
отиде си и е излишно
Сърцето ми към живота безразлично.
Сегодня праздник,
праздновать со мной вместо тебя
ваше место пусто.
Я сижу напротив него,
Я даю тебе твою чашку
Я смотрю это часами.
Ваша одежда на стуле
Я их снова устраиваю.
Твой запах все еще на них.
И только ты ушел сейчас
и как будто у меня ничего нет
в этом доме до вчерашнего дня было с любовью!
Один человек, но на самом деле все
ушел и лишний
Мое сердце безразлично к жизни.
Говорят, праздник - может быть,
но не для меня ... внутри меня пусто ...
Я ухожу без направления,
убежать, забыть
режущая боль.
Все улицы и люди
они празднично сияют.
Мир для них живой и красочный
И только ты ушел сейчас
и как будто у меня ничего нет
в этом доме до вчерашнего дня было с любовью!
Один человек, но на самом деле все
ушел и лишний
Мое сердце безразлично к жизни.