Мътни са сълзите,
сякаш от мастика,
пълнят ми очите,
пътя си не виждам.
Ходя без да спирам,
никъде не стигам,
нищо не намирам,
никого не искам.
Аз ли съм, не съм ли
на ръка си гледам,
на ръка си гледам,
пътя си не виждам.
Бягам и се връщам
все една и съща -
шапката червена,
а душата - черна!
Слезы мутные,
будто из мастики,
наполни мои глаза
Я не вижу своего пути.
Я иду без остановки,
Я никуда не денусь,
Я ничего не нахожу
Я никого не хочу.
Я или нет
Я смотрю на свою руку,
Я смотрю на свою руку,
Я не вижу своего пути.
Я бегу и возвращаюсь
все так же -
шляпа красная,
а душа черная!