Може би се стъмва вън, може би е облак -
сякаш някой, с тъмна плам, скрива златен огън.
Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат -
аз ли съм момичето - извор непресъхващ?
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.
Скривам всички спомени, болката заключвам,
тръгвам с плахи стъпки аз, на обич да се уча.
Ето пак усмихвам се, светлина събирам,
но, едва привикнало, в мен сърцето спира.
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.
Maybe it's getting dark outside, maybe it's a cloud -
as if someone, with a dark flame, is hiding a golden fire.
The shadows invade me, my lips dry -
Am I the girl - an inexhaustible spring?
And on the way my eyes run after you
and I am left alone in my dream home.
And I fall asleep in my tears.
I hide all memories, I lock the pain,
I set off with timid steps, loving to learn.
Here I smile again, I gather light,
but, barely accustomed, my heart stops.
And on the way my eyes run after you
and I am left alone in my dream home.
And I fall asleep in my tears.