Душата ми вихрушка я обрули.
Защо я пуснах гола и пеша
Сред вашите ласкателства и хули.
Защо ви дадох своята душа ?
Защо ли като храм ви я отворих
Без да помисля аз че някой ден
Незнайно кой от вас жестоки хора
Иконите без свян ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Душата ми обрулена и мъртва
Пустее без икони и олтар.
Във нея аз ви пуснах като в църква,
А трябваше да сложа катинар.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
И, че вратите са разбити с бяс.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Но съжалявам, че със свойта вяра
Днес няма где да се помоля аз.
Днес няма где да се помоля аз.
A whirlwind swept over my soul.
Why I let her go naked and on foot
Among your flatteries and insults.
Why did I give you my soul?
Why did I open it to you as a temple?
Without thinking that one day
I don't know which of you are cruel people
Icons without glare will steal.
I do not regret that the altar is empty
And that the doors were smashed with rage.
But I'm sorry with my faith
I have nowhere to pray today.
I do not regret that the altar is empty
And that the doors were smashed with rage.
But I'm sorry with my faith
I have nowhere to pray today.
My soul is cursed and dead
It is empty without icons and an altar.
In it I let you go as in a church,
And I had to put a padlock.
I do not regret that the altar is empty
And that the doors were smashed with rage.
But I'm sorry with my faith
I have nowhere to pray today.
But I'm sorry with my faith
I have nowhere to pray today.
I have nowhere to pray today.