Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Неволята от преданност настана.
От ревност – риска, от тъга – скръбта.
Изчезнаха словата – стана няма,
безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство –
ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.
Come on!
That it was darkening and it became severe.
The path was left without a shower.
Because there is no truth without mistakes.
I wait alone, suffer and remain silent.
The trouble of devotion has come.
From jealousy - risk, from sadness - sorrow.
The words were gone - it was gone,
wingless, chilled love.
I remain silent in a cruel persistence,
in an indestructible silence.
I am silent in the sad space -
horribly diluted darkness.
Why is it getting dark over the field so early?
Where do all the votes sink in?
Where do all the votes sink in?
Above untried trees above me,
the winds were dying beside me.