Ден след ден двама във мен живеят,
влюбена съм в двама аз,
него и теб, него и теб копнея,
двама желае мойта страст...
Искам и теб, искам и него силно...
Как ли на две да се разкъсам.
Мойта съдба нямаше капка милост,
два пъти даде любовта...
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
Двама мъже.. мога ли да избирам
слънцето или луна,
двама са те, но мисля за тях неспирно,
а любовта била една...
Искрено аз, искрено ги обичам,
сякаш очи са неразделни...
Мойта съдба нямаше капка милост -
два пъти даде любовта...
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
Day after day two live in me,
I'm in love with two myself,
him and you, him and you I long,
two desires my passion ...
I want you, I want him too ...
How can I tear myself apart?
My destiny was not a drop of mercy,
twice gave love ...
I balance myself on the blade,
how much does it cost me,
every moment I pass the heart,
how to choose one.
There is no way the two favorites
in one to gather.
I know this is unacceptable,
love was one ...
Two men .. can I choose
the sun or the moon,
two are they, but I think about them endlessly,
but love was one ...
Sincerely, I sincerely love them,
as if eyes were inseparable ...
My destiny was not a drop of mercy -
twice gave love ...
I balance myself on the blade,
how much does it cost me,
every moment I pass the heart,
how to choose one.
There is no way the two favorites
in one to gather.
I know this is unacceptable,
love was one ...