Lyrics Михаил Белчев - Младостта си отива
Views
43
0 people consider the lyrics to be true
0 people consider the lyrics of the song incorrect
The lyrics of the song are provided for your reference Михаил Белчев - Младостта си отива, and also a translation of a song with a video or clip.
Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи, младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен.
Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква? Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата, пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.
Младостта си отива, ах как помня това, уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад, не и пука от нищо пред смълчания свят.
Младостта си отива, пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол младостта си отива с песничка в си-бемол.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем...
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи, младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен.
Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква? Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата, пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.
Младостта си отива, ах как помня това, уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад, не и пука от нищо пред смълчания свят.
Младостта си отива, пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол младостта си отива с песничка в си-бемол.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем...
Youth is gone and that is clear
not from the white wires on my head,
not from the fine net near my eyes, the youth is gone - this is evident.
Every eight cigarettes reduce by one hour the allotted age of each of us,
if I keep a diet and exercise during the day
I will feel, of course, one hundred percent rejuvenated.
Youth goes away, but not from that,
and what resistance should we offer, what? Youth is gone, my God, it is not going
to tread again in the midst of seagrass,
to open my hands again and see in them how the golden moon dust sparkles in the water.
Youth goes away, tossing a bag,
in old jeans shod next to the roadside sign.
With his hand invariably in his penniless pocket, hey, hey
youth goes hitchhiking, hey, hey
Youth is gone - here is a slammed door, before the reasonable argument for all things,
for all things, for all things.
Youth is gone, ah how I remember this, she leaves fired, but with a proud head,
he whistles with his mouth, does not look back, does not care about anything in front of the silent world.
Youth goes away, drinks a glass of cognac illegally happy off the coast of Burgas,
sweaty from caresses, all in sand and salt, her youth goes with a song in B flat.
Youth goes away and even without sadness,
there aren't even emotions - where, for how long?
Maybe by the time we die, Youth is not quite, not quite. Youth goes away and even without sadness, there are not even emotions - where, for how long?
Maybe until we die, Youth is not quite, not quite ...
not from the white wires on my head,
not from the fine net near my eyes, the youth is gone - this is evident.
Every eight cigarettes reduce by one hour the allotted age of each of us,
if I keep a diet and exercise during the day
I will feel, of course, one hundred percent rejuvenated.
Youth goes away, but not from that,
and what resistance should we offer, what? Youth is gone, my God, it is not going
to tread again in the midst of seagrass,
to open my hands again and see in them how the golden moon dust sparkles in the water.
Youth goes away, tossing a bag,
in old jeans shod next to the roadside sign.
With his hand invariably in his penniless pocket, hey, hey
youth goes hitchhiking, hey, hey
Youth is gone - here is a slammed door, before the reasonable argument for all things,
for all things, for all things.
Youth is gone, ah how I remember this, she leaves fired, but with a proud head,
he whistles with his mouth, does not look back, does not care about anything in front of the silent world.
Youth goes away, drinks a glass of cognac illegally happy off the coast of Burgas,
sweaty from caresses, all in sand and salt, her youth goes with a song in B flat.
Youth goes away and even without sadness,
there aren't even emotions - where, for how long?
Maybe by the time we die, Youth is not quite, not quite. Youth goes away and even without sadness, there are not even emotions - where, for how long?
Maybe until we die, Youth is not quite, not quite ...