Вито се оро заведе
пред Станкини равни двори,
до сека мома и момче,
до наша Станка ни едно.
Оздолу иде ергенче,
накриво носи калпаче,
оно се вана до Станка,
на Станка дума продума:
- Станке ле, Станке хубава,
ай да се, Станке, земеме,
колко сме лика прилика,
като два стръка иглика, (2)
като два бора у гора.
Станка му дума продума:
- Как ще се ние земеме, (2)
кога сме пуста роднина?
Момче на Станка продума:
- Станке ле, моме хубава,
гъста търница сек нема,
дълбока вода дно нема,
ситно камене брой нема,
хубава мома род нема.
Vito started
in front of Stankini's flat yards,
to cut a girl and a boy,
to our Stanka not one.
A bachelor is coming from below,
he wears a hat at an angle,
it goes to Stanka,
Stanka said a word:
- Stanke le, Stanke is beautiful,
come on, Stanke, let's land,
how much we are like,
as two stalks of primrose, (2)
like two pines in a forest.
Stanka said a word:
- How will we land, (2)
when are we an empty relative?
Stanka's boy spoke:
"Stanke, beautiful girl,"
there is no dense mulberry,
there is no deep water bottom,
there are no small stones,
there is no beautiful girl.