Душата ми е тъмна крипта,
един молитвен ритуал.
Повтаря каноничен припев,
от който съм се разболял.
Опазих ли това богаствто,
с което, ти ме надари,
или извърших..извърших светотатство?
Кажи ми и го повтори!
Припев:
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти..Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
И в себе си, за да изстрадам,
това, което си внуших,
започвам..започвам да се изповядвам,
без даже да съм съгрешил.
Припев:
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Без чувството, че съм безгрешен,
те питам: - Ти..Ти защо мълчиш?
Две български и тихи свещи,
догарят в твоите очи.
Моя душа темный склеп,
молитвенный ритуал.
Повторяет канонический хор,
из которого я пострадал.
Я защитил это богато,
с которым вы наделили меня,
Или я проводил посредника?
Скажи мне и повторите!
Припев:
Без ощущения, что я безгрешный,
Я спрашиваю: «Почему ты молчишь?»
Две болгарские и тихие свечи,
пизда в твоих глазах.
Без ощущения, что я безгрешный,
Вы спрашиваете: «Ты что ты молчишь?
Две болгарские и тихие свечи,
пизда в твоих глазах.
И в себе страдать,
То, что я проверил,
Я начинаю. Я признаюсь,
Даже я согрешил.
Припев:
Без ощущения, что я безгрешный,
Я спрашиваю: «Почему ты молчишь?»
Две болгарские и тихие свечи,
пизда в твоих глазах.
Без ощущения, что я безгрешный,
Вы спрашиваете: «Ты что ты молчишь?
Две болгарские и тихие свечи,
пизда в твоих глазах.