Вечер иде, сън не иде,
цело село опустело.
Ветер вие по вратата,
пита: "Де ти е момата?".
Яз стоя во соба тъмна,
яз не смея да отвърна.
Ветре, сам съм, либе тръгна,
либе веке е далеко...
Ветре, ветре, немой пита,
де ми е момата.
Славей от ръка излита
щом ръка не знай насита.
Утро иде, сън не иде,
Цело село веке стана,
От сърце ми тежка песна,
за то, що съм много грешен.
Како да пришпоря коня,
како либе да догоня.
Помежду ни бездна-огън,
помежду ни девет люти бури...
Ветре, ветре, немой пита,
де ми е момата.
Славей от ръка излита,
щом ръка не знай насита...
The evening is coming, the dream is not coming,
the whole village was deserted.
You wind in the door,
he asks, "Where's your girl?".
I am standing in dark darkness
I do not dare say that.
Wind, I'm on my own
it is far away ...
Wind, wind, dumb pit,
where is my girl.
Nightingale takes off
as soon as the hand is not full.
Morning is coming, sleep is not coming,
The whole village has become a camp for centuries,
A heavy song from my heart,
for being very wrong.
How to spur a horse,
how to catch up.
Between us an abyss-fire,
nine furious storms between us ...
Wind, wind, dumb pit,
where is my girl.
Nightingale takes off,
as soon as the hand does not find full ...