Когато денем крача из големия град
стъпвам бодро и си знам, че търся теб...
Сигурно си някъде из тоя щурав ад,
знам, ще те измъкна някой ден...
Не знам дали съм луд, или нормален е света,
но искам тази нощ луната да ти подаря!
Знам, че не е лесно да повярваш ей така,
една китара ще ни излекува от студа.
Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...
Кога ли ще пораснем ? Вечно ли ще сме деца ?
Все си мисля че съм принц, а ти пък пепеляшка си сега...
Питам се защо когато твоя е нощта,
една китара все прегпъщам във съня...
Една китара знае само за моята душа...
Една китара имам само - това е моята съдба...
Все така се случва - цял живот се уча
вятъра да стигна и да догоня своя път
силно прегърни ме и да полетиме
със вятърните мелници да се въртиме до безкрай
Една китара...
до безкрай
Когда Denina Крекинг вокруг Большой город
Я шагаю весла, и я знаю, что я ищу тебя ...
Вы должны быть где-то в этой форели,
Я знаю, я вытащу тебя когда-нибудь ...
Я не знаю, если я сошел с ума, или нормальный это мир,
Но я хочу эту ночь луна, чтобы дать вам!
Я знаю, что это не так легко поверить в это так,
Гитара исцелит нас от холода.
Гитара знает только о моей душе ...
Одна гитара у меня только - это моя судьба ...
Когда мы будем расти? Сможем ли мы когда-нибудь дети?
Я думаю, что я принц, и ты asleish сейчас ...
Я спрашиваю, почему, когда ваше есть ночь,
Одна гитара перебирать в сне ...
Гитара знает только о моей душе ...
Одна гитара у меня только - это моя судьба ...
Есть еще происходит - целая жизнь познается
ветер, чтобы получить и поймать свой путь
сильно обнять меня и летать
с мельницами для поворота к бесконечному
Гитара ...
до бесконечности