Lyrics Омарио - Авантюрист
Views
13
0 people consider the lyrics to be true
0 people consider the lyrics of the song incorrect
The lyrics of the song are provided for your reference Омарио - Авантюрист, and also a translation of a song with a video or clip.
Онова момче наивно
страшно искаше да пее,
но светът му се изсмя в лицето.
Този свят - почтен привидно -
той за зрелища живее:
зрелища поиска от момчето...
И театърът започна,
и звездата ми изгря,
и скандален, и порочен,
срещу себе си вървя...
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
Като куче сам живея,
лъжа се, че се обичам.
Все по-трудно ми е да се смея.
Плаче ми се, ала пея
и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен...
И театърът не свършва,
и звездата ми блести,
а сърцето пита тъжно:
"Накъде отиваш ти?! "
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
страшно искаше да пее,
но светът му се изсмя в лицето.
Този свят - почтен привидно -
той за зрелища живее:
зрелища поиска от момчето...
И театърът започна,
и звездата ми изгря,
и скандален, и порочен,
срещу себе си вървя...
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
Като куче сам живея,
лъжа се, че се обичам.
Все по-трудно ми е да се смея.
Плаче ми се, ала пея
и ме аплодират бурно
и да се усмихвам пак съм длъжен...
И театърът не свършва,
и звездата ми блести,
а сърцето пита тъжно:
"Накъде отиваш ти?! "
Припев:
Как ми омръзна този мой театър -
фалшивата ми маска, с която ме обичат.
Душата плаче като вързан вятър,
а хората ме мислят за зрелищно циничен.
Как ми омръзна този мой театър...
Дали ако престана всички ще ме съдят?
Душата плаче като вързан вятър,
душата настоява себе си да бъда...
That boy is naive
he wanted to sing terribly,
but the world laughed in his face.
This world - seemingly honorable -
he lives for spectacles:
spectacles asked of the boy ...
And the theater started,
and my star rose,
both scandalous and vicious,
I'm going against myself ...
Chorus:
How I got tired of this theater of mine -
my fake mask with which they love me.
The soul weeps like a bound wind,
and people think I'm spectacularly cynical.
How I got tired of this theater of mine ...
If I stop, will everyone judge me?
The soul weeps like a bound wind,
the soul insists on being ...
I live alone as a dog,
I'm lying that I love myself.
It's getting harder for me to laugh.
I'm crying, but I'm singing
and they applaud me loudly
and I have to smile again ...
And the theater doesn't end,
and my star shines,
and the heart asks sadly:
"Where are you going ?!"
Chorus:
How I got tired of this theater of mine -
my fake mask with which they love me.
The soul weeps like a bound wind,
and people think I'm spectacularly cynical.
How I got tired of this theater of mine ...
If I stop, will everyone judge me?
The soul weeps like a bound wind,
the soul insists on being ...
he wanted to sing terribly,
but the world laughed in his face.
This world - seemingly honorable -
he lives for spectacles:
spectacles asked of the boy ...
And the theater started,
and my star rose,
both scandalous and vicious,
I'm going against myself ...
Chorus:
How I got tired of this theater of mine -
my fake mask with which they love me.
The soul weeps like a bound wind,
and people think I'm spectacularly cynical.
How I got tired of this theater of mine ...
If I stop, will everyone judge me?
The soul weeps like a bound wind,
the soul insists on being ...
I live alone as a dog,
I'm lying that I love myself.
It's getting harder for me to laugh.
I'm crying, but I'm singing
and they applaud me loudly
and I have to smile again ...
And the theater doesn't end,
and my star shines,
and the heart asks sadly:
"Where are you going ?!"
Chorus:
How I got tired of this theater of mine -
my fake mask with which they love me.
The soul weeps like a bound wind,
and people think I'm spectacularly cynical.
How I got tired of this theater of mine ...
If I stop, will everyone judge me?
The soul weeps like a bound wind,
the soul insists on being ...