Пред очите ми са още нощите с теб, по ръцете ми са още мириса на теб. Как прегръщах до без памет, как целувах до без памет тръгна си и думи няма, колко боли!
С тези ръце ли да милвам други след теб? С тези устни ли да казвам обичам те? С тези очи ли студени без грам живот, след това с тебе за мене няма любов!
Твоят образ на стената с поглед издълбан да залъгвам самотата, че си тука пак. С какво сгреших не зная? Като гръм дойде ми края, не недей да ми желаеш да съм щастлив!
Before you see me, see you, see my picture more than Miris on you. As pregrushah up without pamet, like kissing up without pamet tredna si and dumi nyama, prickly pain!
With tezi pkat yes yes milvam others follow you? With tezi, do they let them live? With the eyes of the students, without a gram of belly, the trace of the comrade with you is less than love!
An image is made on the wall with a footplate made by a samotata, a chei tuk pack. With kakvo sgrehs without knowing? Kato grym doyde mi edge, do not let it go and wish you peace and joy!